„Вече нямам държава“: Антивоенните руснаци, които избягаха, едва ли ще се върнат
Евгений Косгоров, 38-годишен от Краснодар, напусна Русия през юни 2022 г. със съпругата си и едномесечен син в ръцете му.
След инвазията в Украйна той гледа на родината си като на злодейска държава, длъжна да следва пътя на нацистка Германия, страна без бъдеще и страна, с която не иска да има нищо общо.
Но дори в Тбилиси, столицата на Грузия и осиновения му дом, Русия продължаваше да го преследва. Неговият паспорт и език го идентифицират като гражданин на държава-агресор – някой, който предпочита да напусне, отколкото да се изправи срещу правителството. Той също така е бил разглеждан като човек, който не е реагирал, когато Русия се е превръщала в страната, която е сега.
„Прекрасно разбирам всеобщата омраза към руснаците и към всичко руско. Приемам и разбирам това, защото това, което Русия прави, е грешно“, каза Косгоров пред Al Jazeera. „Всеки път, когато искам да кажа, че е трудно за руснаците, които си тръгнаха, нещо вътре в мен протестира, защото на украинците им е по-трудно от нас.“
Според оценки до един милион от около 144 милиона руснаци са напуснали страната през 2022 и 2023 г. в това, което е най-голямото изтичане на мозъци след разпадането на Съветския съюз.
В ново проучване, базирано на няколко кръга интервюта с близо 10 000 руски политически изгнаници, руските изследователи Ивета Сергеева и Емил Камалов установиха, че 49 процента от анкетираните се чувстват силно виновни за войната, докато 59 процента се чувстват силно отговорни за нея .
Както показва изследването, повечето руснаци са напуснали заради противопоставянето си на войната в Украйна и вечно присъстващите разкази, които представят Русия като благородна страна, която се бори срещу украинските „фашисти“. Те също очакваха по-нататъшни мобилизационни движения на армията, по-нататъшни вътрешни репресии и потенциална икономическа криза.
Мнозина решиха да се установят в страни от бившия съветски блок, които продължават да имат благоприятни разпоредби за живот и работа на руснаците. Страни като Грузия, Армения и Казахстан вече усетиха икономическите и демографски ефекти от масовия приток на руснаци, включително покачващите се цени. На много местни жители това също върна спомените за колониалното минало на Русия.
Но както предполага проучването, бягството от Русия не е било достатъчно, за да се избяга от дългата й сянка, както Косгоров установи.
След няколко месеца в Тбилиси той отвори UGallery, бар с арт пространство, където организира изложби на антивоенна тематика и организира набиране на средства за Украйна. Но той се бори да намери мир.
"Вече нямам държава, нямам родина", каза Косгоров. „Това е тривиално, просто нещо. Но това, което искам, е да почувствам земята под краката си и да разбера какво ще донесе утрешният ден.”
Той дарява приходите си на неправителствени организации, подкрепящи украинските бежанци, и е събрал голяма общност от съмишленици, но знае, че не всички в Грузия приветстват руските пристигания; антируски послания могат да бъдат намерени графити по стените из цял Тбилиси.
Но Косгоров не се оплаква, защото не чувства, че има право на това. Той обаче признава, че някои от критиките, които руските изгнаници получават в чужбина, са неоснователни.
Един от аргументите, които той често чува, е, че всички те трябва да се върнат у дома и да детронират президента Владимир Путин в масова революция.
„Ако погледнете историята, мирните протести рядко сваляха автокрациите, за разлика от военните преврати. Путин няма да изчезне от простия факт, че всички тези мигранти, които са заминали, се връщат в Русия и протестират. Русия просто ще има повече политически затворници“, каза Косгоров.
Сергей, 40-годишен от Москва, който поиска пълното му име да не бъде споменато, също понякога се чувства виновен и безнадежден. Той напусна Русия през октомври 2022 г. с помощта на свои приятели, които му заеха пари за самолетен билет до Ереван, столицата на Армения.
„Определено чувствам лична отговорност за това, което се случва. Русия се превърна в машина за унищожаване на човешки животи. Както в чужбина, така и в страната“, каза Сергей. „И това не се случи за една нощ на 24 февруари [2022 г.].“
Той успя да запази работата си и сега работи дистанционно от Ереван, като същевременно чувства, че нищо в живота му не е сигурно. Това, което му помага да се справи с емоционалното си състояние, е писането на писма до руски политически затворници, които познаваше в Москва.
„Има хора, които са в по-зле от мен, които са хвърлени в затвора несправедливо въз основа на скалъпени обвинения“, каза той. „Всички са депресирани. Не знам колко руски изгнаници са на антидепресанти, но аз съм. Съществува разбирането, че няма ясни перспективи за нас и че трябва да приемаме всеки ден както идва.”
Според Маргарита Завадская, финландски политолог, който изследва руските политически изгнаници, последната вълна на миграция от Русия се различава от предишните случаи по това, че е по-политизирана. Хората се доверяват повече един на друг и формират по-силни общности, не се страхуват да говорят и се включват в активизъм, каза тя, което им помага да си възвърнат достойнството и чувството за цел.
„Хората се чувстват депресирани. Те изпитват вина, срам, понякога гняв. И те се опитват да намерят себе си и да се преоткрият в новите обстоятелства“, каза тя пред Ал Джазира. „Иронията на ситуацията е, че вината се чувства от онези, които са против режима и разбират мащаба на трагедията.“
За разлика от предишните миграционни вълни, новите доброволни изгнаници също са по-привилегировани, ако не финансово, то що се отнася до ресурсите, с които разполагат – знания, образование и креативност. Те могат да оцелеят и да процъфтяват извън Русия, каза тя, и е малко вероятно да се върнат у дома.
На въпрос дали биха искали да се върнат в Русия, и Евгений Косгоров, и Сергей отделиха време да отговорят. Отговорите им бяха сходни. Те може да се върнат един ден, когато войната свърши, ако и когато Русия плати репарации на Украйна и когато администрацията на Путин си отиде. Нито един от тях не вярва, че някое от тези събития ще се случи в обозримо бъдеще.
