„Вече нямам държава“: Антивоенните руснаци, които избягаха, едва ли ще се върнат

Евгений Косгоров, 38-годишен от Краснодар, напусна Русия през юни 2022 година със брачната половинка си и едномесечен наследник в ръцете му.

След нашествието в Украйна той гледа на родината си като на злодейска страна, длъжна да следва пътя на нацистка Германия, страна без бъдеще и страна, с която не желае да има нищо общо.

Но даже в Тбилиси, столицата на Грузия и осиновения му дом, Русия продължаваше да го преследва. Неговият паспорт и език го разпознават като жител на държава-агресор – някой, който избира да напусне, в сравнение с да се изправи против държавното управление. Той също по този начин е бил обсъждан като човек, който не е реагирал, когато Русия се е превръщала в страната, която е в този момент.

„ Прекрасно разбирам всеобщата ненавист към руснаците и към всичко съветско. Приемам и разбирам това, тъй като това, което Русия прави, е неверно “, сподели Косгоров пред Al Jazeera. „ Всеки път, когато желая да кажа, че е мъчно за руснаците, които си потеглиха, нещо вътре в мен стачкува, тъй като на украинците им е по-трудно от нас. “

Според оценки до един милион от към 144 милиона руснаци са напуснали страната през 2022 и 2023 година в това, което е най-голямото приключване на мозъци след разпадането на Съветския съюз.

В ново изследване, основано на няколко кръга изявленията с близо 10 000 съветски политически изгнаници, съветските откриватели Ивета Сергеева и Емил Камалов откриха, че 49 % от интервюираните се усещат мощно отговорни за войната, до момента в който 59 % се усещат мощно виновни за нея.

Както демонстрира проучването, множеството руснаци са напуснали поради опълчването си на войната в Украйна и постоянно присъстващите разкази, които показват Русия като благородна страна, която се бори против украинските „ фашисти “. Те също чакаха по-нататъшни мобилизационни придвижвания на армията, по-нататъшни вътрешни репресии и евентуална икономическа рецесия.

Мнозина взеха решение да се открият в страни от някогашния руски блок, които не престават да имат удобни разпореждания за живот и работа на руснаците. Страни като Грузия, Армения и Казахстан към този момент усетиха икономическите и демографски резултати от всеобщия приток на руснаци, в това число покачващите се цени. На доста локални поданици това също върна спомените за колониалното минало на Русия.

Но както допуска изследването, бягството от Русия не е било задоволително, с цел да се избяга от дългата й сянка, както Косгоров откри.

След няколко месеца в Тбилиси той отвори UGallery, бар с арт пространство, където провежда изложения на антивоенна тема и провежда набиране на средства за Украйна. Но той се бори да откри мир.

" Вече нямам страна, нямам татковина ", сподели Косгоров. „ Това е банално, просто нещо. Но това, което желая, е да усещам земята под краката си и да схвана какво ще донесе утрешният ден. ”

Той подарява приходите си на неправителствени организации, подкрепящи украинските бежанци, и е събрал огромна общественост от съидейници, само че знае, че не всички в Грузия приветстват съветските пристигания; антируски послания могат да бъдат открити графити по стените из цялостен Тбилиси.

Но Косгоров не се оплаква, тъй като не усеща, че има право на това. Той обаче признава, че някои от рецензиите, които съветските изгнаници получават в чужбина, са неоснователни.

Един от причините, които той постоянно чува, е, че всички те би трябвало да се върнат вкъщи и да детронират президента Владимир Путин в всеобща гражданска война.

„ Ако погледнете историята, мирните митинги рядко сваляха автокрациите, за разлика от военните преврати. Путин няма да изчезне от елементарния факт, че всички тези мигранти, които са отпътували, се връщат в Русия и стачкуват. Русия просто ще има повече политически пандизчии “, сподели Косгоров.

Сергей, 40-годишен от Москва, който изиска цялостното му име да не бъде упоменато, също от време на време се усеща отговорен и обезсърчителен. Той напусна Русия през октомври 2022 година благодарение на свои другари, които му заеха пари за самолетен билет до Ереван, столицата на Армения.

„ Определено усещам персонална отговорност за това, което се случва. Русия се трансформира в машина за заличаване на човешки животи. Както в чужбина, по този начин и в страната “, сподели Сергей. „ И това не се случи за една нощ на 24 февруари [2022 г.]. “

Той съумя да резервира работата си и в този момент работи отдалечено от Ереван, като в същото време усеща, че нищо в живота му не е несъмнено. Това, което му оказва помощ да се оправи с прочувственото си положение, е писането на писма до съветски политически пандизчии, които познаваше в Москва.

„ Има хора, които са в по-зле от мен, които са хвърлени в пандиза незаслужено въз основа на скалъпени обвинявания “, сподели той. „ Всички са депресирани. Не знам какъв брой съветски изгнаници са на антидепресанти, само че аз съм. Съществува разбирането, че няма ясни вероятности за нас и че би трябвало да одобряваме всеки ден както идва. ”

Според Маргарита Завадская, финландски политолог, който изследва съветските политически изгнаници, последната вълна на миграция от Русия се разграничава от предходните случаи по това, че е по-политизирана. Хората се доверяват повече един на различен и образуват по-силни общности, не се опасяват да приказват и се включват в активизъм, сподели тя, което им оказва помощ да си възвърнат достолепието и възприятието за цел.

„ Хората се усещат депресирани. Те изпитват виновност, позор, от време на време яд. И те се пробват да намерят себе си и да се преоткрият в новите условия “, сподели тя пред Ал Джазира. „ Иронията на обстановката е, че виновността се усеща от тези, които са срещу режима и схващат мащаба на нещастието. “

За разлика от предходните миграционни талази, новите доброволни изгнаници също са по-привилегировани, в случай че не финансово, то що се отнася до ресурсите, с които разполагат – познания, обучение и креативност. Те могат да оцелеят и да процъфтяват отвън Русия, сподели тя, и е малко евентуално да се върнат вкъщи.

На въпрос дали биха желали да се върнат в Русия, и Евгений Косгоров, и Сергей отделиха време да отговорят. Отговорите им бяха сходни. Те може да се върнат един ден, когато войната свърши, в случай че и когато Русия заплати репарации на Украйна и когато администрацията на Путин си отиде. Нито един от тях не има вяра, че някое от тези събития ще се случи в обозримо бъдеще.